Антъни Гейл
Старши медиен служител
Летисия Бадер
Директор, Африкански рог
Летисия Бадер, заместник-директор на Хюман Райтс Уотч за Африка, наскоро се завърна от изследователско пътуване до Джуба, столицата на Южен Судан, където интервюира десетки суданци, южносуданци и еритрейци, които са избягали от битки в съседен Судан.
През април избухна въоръжен конфликт, след като двама от най-могъщите генерали в Судан – които заедно свалиха преходно правителство чрез преврат през 2021 г. – започнаха битка за власт. Армията на страната, въоръжените сили на Судан (SAF) и силите за бърза поддръжка (RSF), независими въоръжени сили, през последните два месеца причиниха масивни разрушения и нанесоха щети на хората в цялата страна. Стотици цивилни бяха убити и над един милион бяха принудени да бягат главно вътрешно, но също и в чужбина, създавайки хуманитарна катастрофа. Над 88 000 досега са избягали в Южен Судан, много от които живееха в столицата Хартум и бяха граждани на Южен Судан, суданци или бежанци от региона.
Антъни Гейл разговаря с Летисия Бадер за това, което е научила, докато е предприела своите изследвания, и какво още трябва да се направи, за да се подкрепят засегнатите от този конфликт.
Какви бяха първите ви впечатления от бежанците, с които разговаряхте в Джуба?
Първото впечатление, което получих, беше за шокирана общност. Травмата е почти осезаема.
Докато някои казаха, че са започнали да съхраняват храна и вода, преди да избухнат боевете в Хартум, тъй като видяха, че ситуацията бързо се влошава, много други бяха изненадани. Беше обезпокоително да чуем много обикновени, разкази за всекидневния живот, внезапно разбит от конфликт.
Има чувство на недоверие и ужас сред пристигащите в Джуба. Не само заради трудностите, пред които са изправени, но и заради невероятно трудните решения, които е трябвало да вземат, за да стигнат дотам. Говорих с много хора, които са били принудени да изоставят близките си – защото не са можели да си позволят да избягат, защото са били физически неспособни или защото са чувствали, че трябва да защитят домовете си в Хартум. Много от тези, с които говорих, се измъчваха, не знаейки дали близките им са в безопасност.
Редица интервюирани бяха от Дарфур. Те вече трябваше да напуснат домовете си веднъж, понякога два пъти, в резултат на битки и сериозни злоупотреби в Дарфур и бяха гледали на Хартум като на убежище. Няколко ме попитаха дали рестартирането на живота им отново ще бъде напразно.
Но наред с дълбоката тъга и травма от това, през което са преминали, те също трябва да се примирят с една много трудна и обезпокоителна нова реалност. Много от хората, пристигащи в Джуба, включително граждани на Южен Судан, не познават града и нямат мрежи за подкрепа. Много хора казаха, че се чувстват много сами.
За какви злоупотреби в Судан чувате?
Много хора, с които говорих, имаха история за роднина, приятел или съсед, който е бил убит през първите седмици на боевете в Хартум от стрелба или използвано тежко въоръжение.
Макар че някои от тези битки, особено в по-богатите части на града, бяха докладвани от медиите, имаше много по-малко репортажи за по-бедните квартали, които също бяха опустошени. Използването на тежко въоръжение, включително хвърлени от въздуха бомби, артилерия и танков огън, има огромно и опустошително въздействие върху цивилното население и способността му да оцелеят в Хартум.
Тези истории бяха потресаващи. Един млад мъж ми разказа през сълзи как се събуди и намери любимия си чичо мъртъв в стаята до него, след като боеприпас удари покрива на къщата им; друг 26-годишен мъж, който видял танков огън, ударил къщата на съсед и след това се втурнал там, за да намери две малки деца и майка им мъртви; и жена, която откри зет си смъртоносно прострелян пред къщата им след часове на бой – той тъкмо беше излязъл да си измие зъбите, когато започна стрелбата.
Широко разпространените грабежи и кражби от воюващи страни, по-специално RSF, но също и въоръжени банди или неидентифицирани нападатели, също са често срещани. Няколко интервюирани казаха, че това, че са видели плячкосването на местния им пазар, ги е накарало да осъзнаят, че просто няма да могат да оцелеят повече в Хартум и в крайна сметка ги е накарало да избягат. На мнозина бяха откраднати личните им вещи. Домовете на някои бяха разграбени или видяха ограбени домове на по-богати съседи, докато на други бяха откраднати парите и мобилните им телефони на контролно-пропускателни пунктове.
Въздействието на това ограбване е двойно; много бежанци се оказват с малко повече от дрехите на гърба си и трябва многократно да вземат назаем от приятели или роднини, за да стигнат до безопасност. Но това също така ще направи невероятно трудно за тях да възстановят живота си, било то в Южен Судан или ако и когато успеят да се върнат в Судан. Когато вземете предвид колко малко подкрепа е достъпна за бежанците в Джуба, ситуацията е невероятно тежка.
Има изразени опасения относно сексуалното насилие в този конфликт. Това ли е нещо, на което сте се натъкнали по време на вашето проучване?
Разгледахме случаи на сексуално насилие и чухме все повече доклади от хора, които се опитват да помогнат на оцелелите. Но дори жените, които излизат напред, вероятно са само малка извадка от много по-голям проблем.
Един от проблемите е, че оцелелите от сексуално насилие вероятно ще бъдат възпрепятствани в достъпа си до услуги в момента – боевете правят движението в Хартум много опасно. Много здравни заведения са разрушени или принудени да затворят, а медицинските консумативи са разграбени. Дори тези, които могат да стигнат до клиниките, установяват, че няма достатъчно налични услуги за подкрепа на оцелелите от сексуално насилие. Чух от няколко души, че има опасения относно недостига на PEP (профилактика след излагане), която се предоставя на жертвите на сексуално насилие, за да се спре заразяването им с ХИВ.
Каква е ситуацията с бежанците в Джуба? Получават ли достатъчна подкрепа?
През последните седмици агенциите за хуманитарна помощ увеличиха подкрепата си за хилядите, бягащи в Южен Судан. Правителството разрешава предоставянето на незабавна спешна помощ в районите на пристигане, но иска пристигащите да продължат напред, или да отидат в бежански лагери, или, в случай на граждани на Южен Судан, да се приберат „у дома“ в своите райони на произход . За мнозина това просто не са опции; някои от завърналите се, например, винаги са живели в Судан, а други имат хронични здравословни проблеми, които изискват постоянен достъп до грижи, налични само в Хартум.
Много от тези, които интервюирах, бяха стигнали до Джуба през нефтения град Палоич – където описаха чакане, някои дни наред, без подслон и много ограничени храна и вода. Здравословните условия бяха ужасни; няколко родители казаха, че децата им са много болни. Редица от интервюираните казаха, че служителите по сигурността от Южен Судан ги били, докато отчаяно се опитвали да се качат на полетите до Джуба. Важно е да се подчертае, че хуманитарната ситуация в Южен Судан беше лоша още преди избухването на конфликта в Судан. Нуждите са огромни, а пропуските във финансирането значителни.
Някои от суданските бежанци и завърналите се от Южен Судан, с които говорих в Джуба, ме попитаха къде могат да получат подкрепа, кой ще им помогне? Това беше повтаряща се тема в моите интервюта и хората видимо бяха много притеснени. В момента има малка или никаква подкрепа за онези, които бягат в столицата.
Ситуацията е особено тежка за еритрейците, които първоначално са избягали от Еритрея и са се заселили в Судан и са се опитали да избягат в Южен Судан, когато избухват боевете в Хартум. Имах няколко тревожни телефонни обаждания от еритрейци, които са успели да избягат от Судан в Джуба, но са им казали от властите в Южен Судан, че не могат да останат в Джуба и са били изпратени обратно към границата. Те са ужасени, че може да бъдат принудени да се върнат в Еритрея, която има изключително репресивно правителство.
Четох, че комуникационната мрежа е нестабилна и е затруднила извличането на информация от Судан.
Несъмнено. Боевете нанесоха щети на комуникационната инфраструктура на Судан и недостигът на гориво също оказва влияние. Знаем, че по-специално в части от Дарфур комуникационната мрежа е прекъсната.
В Хартум лекарските групи играят решаваща роля в предоставянето на информация за броя на жертвите и опустошителното въздействие на боевете върху здравната система, но те предупредиха, че това най-вероятно е само моментна снимка. Това е чувството, което добих от разговора с бежанците. Много хора не са отчетени в тези числа: членове на семействата, набързо погребани където са паднали, и родители, които не искат да рискуват да заведат раненото си дете в болницата. И разбира се, това е в полза на воюващите страни. Колкото по-малко информация има, толкова по-малко са подложени на проверка.
Наред с техническите предизвикателства при извличането на информация от Судан, ние също виждаме опити да бъдат заглушени критичните гласове. Получаваме съобщения за цивилни, включително членове на местното социално движение, известно като „Комитети за съпротива“, и лекари, които са насочени от властите за повишаване на осведомеността относно ситуацията в Судан. Само тази седмица военното разузнаване задържа виден хирург и активист, д-р Алаа Нугуд.
Властите и воюващите страни трябва да позволят наблюдение, докладване и критика на тяхното поведение. Те трябва да започнат с освобождаването на д-р Алаа и други, арестувани за изразяване на техните мирни възгледи.
Имаше ли конкретна история, която сте чули в Джуба, която ви е запомнила?
Съмнявам се, че ще забравя някоя от историите, които чух, но имаше една история, която се чувстваше наситена с толкова много опустошение и трагедия.
Това е историята, разказана ми от мъж в Джуба, чиято съпруга и техните близнаци момче и момиче на 4 години живееха в Хартум. В деня преди да избухне битката, синът им отишъл на сватба с леля си. Когато те не се върнали на следващия ден и въпреки битката, която бушувала около нея, съпругата на мъжа излязла да ги търси и била ранена два пъти. Тя прекара три дни в болницата.
Веднага след като я изписаха, тя отново отиде да търси сина си и сестра си. Тя намери телата и на двамата.
С помощта на непознат ги заровила там, където паднали.
Мъжът ми каза, че е молил жена си да доведе дъщеря им в Джуба, където и двамата ще бъдат в безопасност. Отне й седмица, но най-накрая пристигна на границата с Южен Судан. По пътя дъщеря им се разболява тежко. Съпругата му се опита да получи помощ в граничния град Ренк, но службите бяха претоварени от огромния поток от бежанци. Тя не знаеше какво да прави.
Казала на съпруга си, че ако остане на границата, дъщеря им ще умре. Въпреки че беше толкова близо до относителна безопасност, тя почувства, че няма друг избор, освен да се върне. Тя рискува живота си, за да се върне във военна зона, защото вярва, че дъщеря й ще има по-добри шансове да бъде лекувана в Хартум.
Малка милост е, че дъщерята се възстанови, но и майката, и дъщерята сега са заседнали в Хартум и бащата е измъчван от тревога.
Това е само една от стотиците, ако не и хиляди, сърцераздирателни и избегнати трагедии, които този конфликт създаде.
Какво бихте искали да видите международната общност да прави?
На 2 юни Съветът за сигурност на ООН заседава, за да обсъди ситуацията в Судан и подновяването на мисията на ООН в Судан. ООН се съсредоточи върху политическия процес за сметка на справянето с все по-тежката ситуация, пред която са изправени общностите в Дарфур и други периферии.
Съветът за сигурност, с подкрепата на трите африкански държави, които понастоящем са в Съвета за сигурност, и Африканският съюз трябва да се възползват от тази възможност, за да обяснят на враждуващите страни последствията от нарушаването на международното право, особено нападения срещу цивилни, гражданска инфраструктура и медицински съоръжения, както и възпрепятстване или блокиране на хуманитарния достъп.
Друга важна стъпка би била да се обърне внимание на използването на тежки оръжия като ракети, въздушни бомби и артилерия, които имат опустошително въздействие върху цивилните. Един от начините за това би бил да се ограничи достъпът на воюващите страни до тези оръжия. Разширяването на настоящото оръжейно ембарго в района на Дарфур до цялата страна би било конкретна стъпка, която ООН може да предприеме, за да защити цивилните. За да бъде това ефективно, африканските държави трябва да подкрепят този призив.
И накрая, международните донори трябва значително да увеличат хуманитарната подкрепа както в Судан, така и в съседните страни, за да гарантират, че цивилните, бягащи от там, и общностите, които ги получават, могат да получат помощта и отдиха, от които толкова отчаяно се нуждаят.
Опровержение
- Human Rights Watch
- © Авторско право, Human Rights Watch – 350 Fifth Avenue, 34th Floor New York, NY 10118-3299 САЩ